2017-12-05 14:48:58
Някои от причините за депресия, за които вероятно сте чували, включват тревожност, стрес, ниско самочувствие, загуба, скръб или травма от детството.
Чувството за вина също е една от тях.
Вината е чувство на неудобство и съжаление, отговорност за отрицателно действие или събитие.
В някои случаи психологическата вина е адекватна и логична - всъщност сме избрали да направим нещо, което не би трябвало. В тези случаи чувството за виновност ни помага да пренаредим своите лични ценности или пък ни връща към тях, припомняйки ги.
Но това, с което много хора се сблъскват е вината породена от възприятието за личен неуспех. Този вид вина е ирационален отговор на събития или сценарии, които съществуват само в ума ви - вярата в това, че сте направили нещо нередно, без фактически доказателства, че е така. Това е самооценка на ваши мисли и действия или за събития, които в действителност са извън вашия контрол или са далеч недотам значими, колкото възприемате, че са.
Този вид нелогична вина често върви ръка за ръка с вътрешно чувства на срам. Разликата е, че срамът ни кара да се чувстваме зле от това кои сме ние, докато вината се превръща в ужас от това, което възприемаме, че сме направили.
Изследване през 2012 г. в университета в Манчестър наблюдава мозъчните процеси при участниците, търсейки реакции от мисленето за въображаемо събитие. При хората, които никога не са били депресирани, зоните на мозъка, свързани с вината, са били активирани, но в баланс с областите на мозъка, които са свързани с точни преценки, водещи до подходящи поведенчески избори. В мозъка на хора, които са били депресирани, реакциите на тези части не са в такава хармония. Те се опитвали да разберат неща от контекста, по начин, водещ до по-голяма вероятност да се почувстват виновни и отговорни, без да имат вина за това.
Докато проучването по-горе показва, че депресията и чувството за вина са наистина свързани, как вината причинява депресия?
Доказателствената когнитивна поведенческа терапия предполага, че мислите създават емоции, а тези емоции предизвикват действията, които избираме. Този цикъл на мисли, емоции и действия насочват точно към ниските настроения, ако са породени от негативно мислене,.
Например, представете си, че майката забрави да даде на детето си пълен обяд за училищното пътуване. Една нормална реакция на вина може да е притеснение, че то ще е гладно и кратко самосъжаление, че добрата майка ще бъде по-добре организирана. Но ако тези виновни мисли станат по-големи и майката вместо това си мисли: "Аз съм ужасен родител, никога няма да бъда добра в това и грешката ще е само моя, ако детето ми порасне увреден възрастен", такива негативни мисли биха създали чувство на срам и страх. Това би довело до чувството, че е недостойна, тогава може да доведе до отрицателни действия, като например да отмени обявената от нея дата за събитие или пътуване, която е планирала и чакала. Може да видите как този цикъл би могъл да доведе до депресия.
Вината е научен отговор, преподаван чрез повтарящи се социални взаимодействия, започващи още когато сме деца. Съобщенията от други членове на семейството, приятели, учители, приятели от училище, лидери, медиите и обществото въобще, оказват влияние върху чувствителните, все още изграждащи се умове.
Но като цяло нашите родители играят най-голяма роля в това развитие. От около тригодишна възраст започваме да търсим одобрението на нашите родители. Може да бъде много травмиращо, ако вместо това сме се срещнали с критика, корекция или наказание, оставяйки ни да се чувстваме виновни и недостойни.
Вината може да се научи и от други примери. Може би сте гледали, докато един от вашите родители придобива власт в семейството, като причинява чувство на вина на останалите и сте приели, че това е единственият начин, по който и вие можете да се почувствате силни. Или може би сте имали родител, който се чувства виновен за всичко, което е направил и сте научили посланието, че един "добър" човек живее по такъв начин.
Изследвания също доказват, че чувството на вина, изпитано в ранна детска възраст е предпоставка за страдане от депресия като възрастен.
Тъй като вината често се свързва с ранните житейски преживявания, то вие се нуждаете от подкрепа да тя бъде разкрита и да се пречупи контролът върху настроението и живота ви. Квалифициран съветник или психотерапевт може да ви помогне да преодолеете вината като:
Внимателно насърчава опитите да се изправите пред истината за вашите минали преживявания или всяко минало поведение, което може да е допринесло за вашите чувства на вина.
Ангажира ви в конструктивен диалог, в който вие се стремите да разберете по-добре защо се чувствате виновни за нещата, които сте извършили или за такива, които не сте.
Разработва заедно с вас безопасен подход към помирението, така че да постигнете едновременно конструктивни и сигурни разговори с онези, които ви оставят да се чувствате виновни, както и да се извините на онези, които сте обидили.
Концентрирайте се върху отстъпчивостта и се отдайте на миналото, докато се стремите да промените перспективата и ума си. Пътят към емоционалното здраве може да бъде дълъг и трябва да сте готови да останете решителни, докато се сблъсквате с постоянните предизвикателства. Но при правилното управление на вашата вина и свързаността с депресията, бихте могли да се преоткриете и да живеете живота, където връзката ви със самите вас, както и с другите е здравословна и щастлива.