Нарцисизмът - не просто вид индивидуалност, а група от характерни черти.

Нарцисизмът - не просто вид индивидуалност, а група от характерни черти.

2018-09-27 15:40:05

Определението за нарцисизъм най-общо се изразява в преувеличено и грандиозно самовъзприятие – в различна степен тези хора се възприемат като по-добре изглеждащи, по-умни, по-важни от останалите и съответно, заслужаващи специално отношение. Те изпитват постоянна нужда от възхищение и внимание. В зависимост от личността им, средата, в която са израснали и влиянието на родителите, нарцисистите биват различни типове или комбинация от тях. Най-основно се разделят на открити и прикрити, като това се определя и от нивото на несигурност и способността им да я прикриват. Родители, които поставят детето си на пиедестал, могат да подхранят открития тип нарцисизъм, а студените, контролиращи родители могат да допринесат за чувствителен (прикрит) нарцисизъм. Ироничното е, че нарцисизмът в същината си често е придружен от ниско ниво на самоуважение.

Социалните мрежи умножават възможностите за самоизтъкване и предоставят среда, която насърчава нарцисизма, където търсенето на социален статут, потвърждение, възхищение и внимание изобилстват. Профилите на хора, в които преобладават селфи снимки на самите тях и такива, демонстриращи социален статут, са класически пример за това, като обикновено зад привидно високото самочувствие, всъщност стоят несигурност и ниска самооценка. Ето и основните групи и подгрупи нарцисизъм:

Откритият (грандиозен) нарцисист

Това е най-познатият тип нарцисизъм – екстровертен, доминантен, търсещ внимание и власт. Такива личности са контролиращи, самовлюбени, винаги убедени в своята правота и с огромно его, което не се страхуват да покажат. Те не крият очакванията си, че всичко им се полага по право и всичко трябва да се случва по техния начин. Те са изключително самоуверени, а личността им би могла да се характеризира като силна, шумна, натрапчива и потискаща.

Всички тези черти биха могли да са присъщи и на хората с високо, но заслужено самочувствие, дължащо се на личностни постижения, чрез реално притежавани качества, както и на харизматичните лидери. Разликите между тези два типа и нарцисистичната личност са лесно разпознаваеми, най-вече по техните подбуди. Например, нарцисистите търсят и се стремят към власт, заради статута и вниманието, които идват с нея, докато другите са водени от желанието да развият пълния си личностен потенциал или от това, да са в помощ на другите.

Прикритият (чувствителен) нарцисист

Той е тих, резервиран и често интровертен, също притежава силно чувство за правота, но лесно се засяга и обижда. Тъмната страна на този тип нарцисизъм се разкрива при взаимодействие в дългосрочен план. Характеризира се с краен егоизъм и жестокост, насочени към най-близките. Те биха могли да бъдат религиозни водачи, учители, съветници, политици, всеки на позиция с авторитет или власт. Скритите нарциси са много добри в преструктурирането. Те се преструват, за да получат това, което искат, било то власт, успех, пари или слава. Те са пословичният вълк в овчи дрехи.

Церебралните нарциси

Мозъчните нарцисисти са дълбоко убедени, че притежават по-висш интелект и, че тяхната интелигентност и ум далеч надхвърлят тези на обикновените хора. Имат огромно разнообразие от познания по почти всяка тема, а историите им илюстрират колосалния им блясък. Те бързо посочват недостатъците на другите и често демонстрират голямо пренебрежение към по-ниско интелигентните. Подхранването на нарцисизма им се генерира от техния интелект. Аудиторията се възхищава на тяхното остроумие, разкази и превъзходна интелигентност.

Соматични нарциси

Соматичните нарциси са обсебени от своята физическа красота или сила. Често ще намерите сомати, които работят усилено във фитнес залата, мислят само за това как да изглеждат по-добре и по всякакъв начин работят върху външния си вид. Соматиците подхранват своя нарцисизъм от реакциите на другите към външният им вид или чрез сексуални завоевания. Много изследователи смятат, че нарцисистите са едновременно мозъчни и соматични, като единият е доминиращ, а другият - рецесивен. Типът, който става доминиращ, е този, който е бил най-ценен в детството. До определен момент от живота си даден нарцисист може да бъде соматичен и след събитие, променящо живота да стане мозъчен, както и обратно.

Паразитен нарцисист

Паразитният нарцисист проявява всички свойства на нарцисизма, но този тип иска и търси някого, който да се грижи за него. Те водят паразитен начин на живот, подхранвайки се от основен гостоприемник и от всеки, който им дава тази възможност. Предпочитат пасивността и не се нагърбват с особени отговорности. Търсят силни, интелигентни и успешни партньори, които да заемат алфа позицията в отношенията. Те изпитват задоволство и силно удовлетворение, което подхранва чувството им за величие и значимост от това, че всичко което ответната страна прави е в тяхна чест. Обикновено имат някакъв вид заболяване, за което трябва да се грижат или имат нуждата Вие да се грижите и поради което те не могат да бъдат това, което искате да бъдат. Този тип може да се срещне обвързан дори с открития нарцисист.

Емоционален нарцисист /бумеранг/

Бумерангът нарцисист е този, който непрекъснато влиза и излиза от живота ви. Те предлагат много малко по пътя на правдоподобните извинения, но техните съзависими партньори продължават да ги приемат обратно. Често паралелно имат още няколко партньора и скачат от един на друг, когато им е удобно или се очаква нещо от тях. Този тип нарцисисти обикновено имат харем, от който да избират и който хранят с малки парченца внимание и любов – точно толкова, колкото е достатъчно, за да подържат емоционалната зависимост у тях.

Нарцисистите могат да  бъдат всякакви. Те са съсредоточени главно върху черти, които отразяват тяхното величие, а не върху такива, които биха ги направили по-добри членове на обществото. Често са обсебени от това как ги възприемат другите и когато не получават вниманието, което смятат, че заслужават, се чувстват засегнати и могат да станат дори агресивни. Нарцисизмът насърчава завистта и враждебните съперничества, докато самоуважението подкрепя състраданието и сътрудничеството. Нарцисизмът насърчава доминирането, а самоуважението признава равенството. Нарцисизмът включва арогантност, а истинското самочувствие отразява смирението. Нарцисистът се оскърбява от критика, докато човекът със самочувствие се мотивира от обратната връзка. Нарцисистът принизява другите, за да може да стои над тях. Истински себеуважаващите се хора умеят да уважават и другите и знаят, че всяко човешко същество е ценно по своя смисъл за света.