2020-09-25 20:55:25
Успехът – дума, която макар и добре позната, се дефинира трудно. За един успех е създаване на собствена фирма, за друг 1,000,000 последователя в YouTube, за трети - семейство, деца, внуци. Всички ние правим стъпки, действия и жертви в името на това, което влагаме в тази дума, а максимата „Целта оправдава средствата” за някои напълно важи.
Живеем във време, в което от нас се очаква да работим повече, да постигаме повече, да печелим повече. Най-разпространената дефиниция на думата „Успех“ е „пари, слава и високи позиции в обществото“. Толкова сме фокусирани върху кариерата, че думата „Workism“ добива все по-голяма популярност като най-новата и бързо развиваща се религия в днешно време. Според хората, които проповядват „Workism”, работата е не просто необходимост за развитие на икономиката и производството, а централна част от нашата идентичност и главна цел в живота. В Лондон например, когато се запознаеш с нов човек, първият въпрос, който ще чуеш е „с какво се занимаваш?“ и в зависимост от отговора, който ще получи, човекът отсреща вече знае иска или не иска да комуникира с теб. Дано не ви се случва да си търсите работа и да сте на парти. 
Ще се върна няколко години назад. Датата е 7 Август 2016г, мястото е Сан Франциско. Както се вижда и от снимката, аз съм усмихната и изключително щастлива - тогава беше първото ми пътуване до Калифорния. Бях в командировка за месец и въпреки дългото работно време, шест дни седмично, и далеч от семейството ми, си мислех само за това колко голяма късметлийка съм и колко много обичам работата си. Бях заобиколена от изумително интелигентни, енергични и талантливи хора. Намирах се в най-голямата технологична компания в света и бях само на 24.
Започнах да пътувам много. За седем месеца пропътувах разстоянието Лондон - Сан Франциско 3 пъти. На 6ти март 2017г получих и първото си голямо признание от Apple. След 20 минутно демо на един инструмент за прогнозиране на бюджети и човешки ресурси Apple адмирира моята работа по начин, по който не си бях представяла, че е възможно. Започнах да работя двойно повече. Нямах абсолютно никакъв проблем да стоя до късно, да отивам на работа рано. Всяка вечер продължавах да работя и от вкъщи, както и през уикендите, а през летния отпуск и от морето - от 7 сутринта, с часове. Имах един шанс за „Успех“ и трябваше да го грабна. Колкото повече постигах, толкова по-високи ставаха целите ми. В един момент работата стана моя идентичност. Постоянно търсех признание, комплименти, развитие. И докато не ги получа, бях стресирана, не успявах нито да се балансирам, нито да спра. Влизах в състояние, в което е по-добре да не си до мен. Успокоявах се само като чуя „браво“ или „УАУ“ или най-добре „Теа, това само ти го можеш, не можем без теб!“ С такава мотивация и желание за развитие, пътят ми беше начертан. Какво обаче се случва, ако не достигнеш до върха? Ако се умориш по пътя? Или пък успееш, но по пътя към успеха загубиш здравето си. Емоционалната си стабилност. Близък приятел, партньор, връзката със собственото си дете… Заслужават ли си жертвите тогава?
Колкото повече се изкачвах по стълбичката на Apple, толкова повече се отдалечавах от най-близките ми хора. Цената, която плащах беше станала твърде висока. Една съботна утрин през пролетта на 2018 се събудих сама вкъщи. Мисля, че това беше момента, в който всичко, което обожавах да правя изведнъж загуби смисъл. Зачудих се какво ме задържаше в Apple… Не беше толкова името на компанията. Не беше заплатата ми или възможността да имам добра кариера. Беше фактът, че там аз бях себе си, бях приета и аплодирана и това беше всичко, от което се нуждаех. Apple ми показа, че трябва да бъдем автентични, за да разгърнем пълния си потенциал. Но също така, ако не поставяме граници, хората и компаниите ще се възползват от слабите ни места. Караха ни да се чувстваме много специални, че работим там, след което ни пращаха командировки няколко пъти в годината за по няколко седмици. Имаше недоволни, разведени, какво ли още не, но това беше цената. Ако не ти харесва, Hit the Road Jack. В момента, в който погледнах на Apple от тази перспектива, видях че те не аплодираха толкова мен като личност, колкото моята зависимост. Способността ми да стоя концентрирана с часове и да обядвам пред компютъра; Да инвестирам цялата си енергия на място, където колкото и да се чувствах специална и аз бях заменима. И всичко това, за сметка на споделени моменти с най-близките ми хора. Тогава реших да кажа „Не“ на този успех, в името на един по-пълноценен, балансиран и щастлив живот.
И тъй като аз вярвам, че стойността на един човек далеч не идва от пари, слава и връзки в обществото, се надявам да провокирам хората с подобни стремежи, да излязат от общоприетото мнение за думата „Успех“ и да помислят за жертвите, които през този му прочит са задължителни. Повечето време в офиса не означава, че ще свършиш повече работа и че ще бъдеш по-успешен. Във Великобритания много служители признават, че остават до късно за да покажат ангажираност пред шефовете си с цел повишение. Правят го, защото всички техни колеги го правят. Никога не им се получава, защото всеки вижда кога ти идва отвътре и кога си пробваш късмета. По-малкото сън също няма да те доведе до там и въпреки че светът говори за големите здравословни рискове, които се асоциират с липсата на достатъчен сън, известни мотивационни лектори като Eric Thomas и добре познати в бизнес средите лица като Tim Cook (CEO Apple), Marissa Mayer (CEO of Yahoo) и други, публично споделят обратното. Wall Street Journal ги нарича the “Sleepless Elite”, но пък Jeff Bezos, основател на Amazon и най-богатият човек в света в момента, е един от най-големите привърженици на 8 часовия сън. Сънят му помага да мисли по-добре, дава му енергия и е жизнено важен за неговия „Успех“.
Всички ние се стремим към „Успеха“ и колкото и да не си го признаваме си мислим, че в момента в който го постигнем, щастието ни е гарантирано. Какво се случва обаче? Постигаш нещо, но то никога не е достатъчно. Винаги ще има стори в Инстаграм на някоя известна личност, която ще те накара да се почувстваш „малък“, „не достатъчно богат“, „не достатъчно успешен“. Важно е да правим наистина осъзнати избори и да сме наясно с произтичащата от тях отговорност. Заради това, че се сравняваме с хората около нас, чувстваме натиск да успеем. А истината е, че всички сме хора и преминаваме през сходни преживявания - понякога се проваляме, понякога сме отхвърлени, а понякога просто искаме да забравим за реалния живот. И това е ок. Когато обаче не комуникираме емоциите си, последствията могат да бъдат сериозни и падането от високо - за миг. И най-награждаваният Олимпийски шампион за всички времена, най-успешният плувец - Michael Phelps, под дългогодишния натиск да не показва слабост, в един момент обмисля да посегне на живота си. Спасява се след като признава, че има нужда от помощ и за първи път започва да говори за истинските си чувства. На 30 годишна възраст - пред психолог. В момента той е партньор в най-голямата онлайн платформа за терапия и възможността да помага на хората, споделяйки историята си го прави много по-щастлив от който и да е медал печелил през годините. Днес той казва, че благодарение на своя терапевт е по-добър баща, по-добър съпруг и по-добър приятел.
За мен също работата с психолог беше изключително полезна. В началото бе моето предимство пред конкуренцията, най-големият коз в репертоара ми. Помагаше ми да се справя със стреса, с политиката на работното място, с притеснението преди важна презентация, а по-късно и с намирането на равновесие между професионалния и личния ми живот.
Работохолизмът е вид зависимост, която по никакъв начин не трябва да бъде окуражавана. Като всяка друга зависимост и тази води до подценяване нуждата от сън, социална изолация, емоционално пренебрегване на близки, приятели, деца - до неспособност да бъдеш съпричастен с хората около теб.
А нито един от нас и най-вече нито едно дете не заслужава да бъде пренебрегнато в името на „Успеха.“ Поне според мен.