Различният цвят коса или очи не определя кой си. А така ли е и за различната сексуална ориентация?

Различният цвят коса или очи не определя кой си. А така ли е и за различната сексуална ориентация?

2020-11-02 20:36:39

Здравей, Бояне!

Много се радваме за възможността да поговорим, макар и от разстояние и ти благодарим за тази приятна среща. Това, което разбрахме за теб от интервю, което си дал за голяма българска медия, е, че си много успешен, талантлив и креативен. Но най-вече това, че си добър човек. От много години живееш в Италия, от малък имаш афинитет към изкуството, работил си за едни от най-големите модни брандове като Dolce & Gabbana, Tom Ford, но въпреки всичко напускаш света на модата, за да се отдадеш на страстта си към рисуването. По твои думи - за да бъдеш по-щастлив.

От интервюто става ясно, че жънеш успехи и призвание и в областта на изкуството - участваш в таен проект-изненада, по повод рождения ден на съпругата на изпълнителния директор на Walt Disney. Рисуваш картина за нея, която тя обожава.

Разкажи ни какво се случва покрай теб, какви са твоите творчески планове и проекти в близко бъдеще.

Здравейте, благодаря ви искрено за хубавите думи.

Прекарвам времето си както винаги - няма ден, в който да не рисувам, в който да не творя, в който да не се вдъхновявам. В момента работя по нов проект - по нова картина, където смесих две от моите любими техники - рисуване с кафе и с акрилни бои. Тази идея ми дойде по време на пандемията, през която бяхме затворени 3 месеца по домовете. В този период имах възможността да се обърна към себе си, да създавам и да експериментирам. Тогава се роди тази техника, която много ми хареса и вече е част от моите творби.

Освен всичко, казано до тук, по време на пандемията даряваш и кръв за нуждаещите се. Казваш, че това решение взимаш спонтанно. Разкажи ни малко повече.

Точно така. Стана съвсем спонтанно и внезапно. Прочетох съвсем случайно за нуждата от даряване на кръв и без да се замисля, директно отидох и го направих. Със сигурност няма да е за последно. Решил съм да го правя по-често, когато имам възможност. Моментът, в който дарих кръв, ме изпълни с щастие заради това, че може да бъде спасен човешки живот.

Съветвам всеки, който има възможност, да го направи. Това е един малък жест, който означава толкова много.

Поздравления за желанието ти да вдъхновяваш. Щастливи са хората, които даряват, а не, които получават.

Темата, по която ще говорим, всъщност,  е твоята сексуална ориентация. Разкажи ни как и кога разбра, че те привличат хора от същия пол. Как го приеха твоите родители и приятели?

Срещал ли си отрицателни реакции?

Бих искал да не бъда част от този разговор - по-точно да няма нужда през 2020 година да се коментира все още кой с каква сексуална ориентация е, коя религия изповядва и от коя раса е. Но уви, има силна нужда да се говори, особено в България. В която съществуват много етикети, които едва ли не определят значението и същността на хората.

Осъзнах на 14годишна възраст, че съм привлечен от същия пол. Всичко стана много плавно, много натурално.

Родителите ми, приятелите ми, близките, съседите дори го приеха по много спокоен начин. Късметлия съм, че не съм имал неудобства, тежки моменти на насилие и  на хомофобски нападки.

Ще цитирам думите на майка ми, когато й казах, че съм гей. Никога няма да ги забравя. Те ми дадоха много сила, кураж и вдъхновение: „Сине, за мен е важно да си щастлив, обещай ми само едно нещо - моля те, никога не спирай да рисуваш.“ 

Какво би посъветвал младите хора, особено в малките градове или тези, които  растат в консвервативни семейства и изпитват трудности и притеснения да бъдат себе си, защото често се случва в България да имат проблеми?

За съжаление, тази тема в България е все още много деликатна. Много добре знаем, че има много политици по света, които са с открита гей ориентация. Някои от тях  са начело на цели държави и в тези страни народът не отдава значение на това, че те са такива.

Искам да кажа на младите хора в България, които по някакъв начин имат притеснение, да бъдат себе си и свободно да изразят своята сексуална ориентация. В момента, в който те самите приемат сексуалността си като нещо абсолютно нормално, само тогава и околните ще могат да го приемат по този начин. Всичко започва първо от нас. Ако сме уверени, вярваме в себе си и се приемаме такива, каквито сме, тогава и хората около нас ще ни обичат без значение дали сме гей или не.

Как би коментирал наскоро случилото се организирано нападение над младежи, заради това, че може би имат по-различна от общоприетата сексуална ориентация?

В България често можеш да чуеш хомофобски и расистки послания, младежи, които приличат на хомосексуални биват обиждани, заплашвани, както и понякога бити. Техни приятели, които се опитват да ги защитят – също. Държавата често отсъства, а някои специалисти заявяват публично, че поведението на децата нападатели е нормално.

Това е абсурдно и недопустимо. Аз изпитвам огромно съчувствие към тези деца с хомофобски настроения и към техните родители. Защото това са деца, които са израстнали в омраза. Не може едно дете на 14-15 годишна възраст, да изпитва омраза към други деца. Те би трябвало да са изпълнени с любов.

За да им се роди мисълта да обикалят и да търсят по улици и паркове други деца, които по някакъв начин им приличат на гей и да ги нападат и обиждат- за мен, това са деца, изпълнени с омраза и израстнали без любов, защото най-вероятно техните родители не са им я дали. Това е верижна реакция.  Аз бих искал да се обърна специално към родителите на тези деца. Нека ги даряват с повече любов и да мислят добре за последствията, когато комуникират с тях.

Шокиран съм от тази случка. Дочух от мои близки, че психолог публично се е изказал по темата и е заявил, че тези хомофобски нападения са били съвсем нормални. Недопустиумо е такива хора да насаждат още омраза. Надявам се и се моля за това, че всички българи ще отоврят сърцата си и ще бъдат по-добри и родителите да предадат тази доброта на децата си. Аз наистина вярвам в това. Вярвам, че българите са добри хора и могат да вършат добри дела.

Ти си един щастлив и успял човек. В живота ти не е имало драматични моменти, свързани с факта, че си гей. Относно това, как са нещата в Италия?

В Италия съм от 11-12 години и по никакъв начин не е имало нужда да крия моята сексуална ориентация, да се чувствам неудобно в разговори с познати, с приятели, с колеги в работата ми и където и да било. Хората в Италия са много отворени и се надявам съвсем скоро това да се случи и в България. В момента ми идват наум едни думи на бабата на мой близък приятел, където бяхме на гости. На вратата тя ни изпрати с думите, които аз никога няма да забравя - Момчета, обичайте се, не ви струва нищо, безплатно е!“

Пожелавам ви да бъдете по-добри, опитайте се, помислете със сърцето си!