2020-11-10 22:33:36
Здравейте! Казвам се Десислава Тричкова и правя това интервю за тези, които ще го разберат, тези, които няма да го разберат и тези, които се нуждаят да го разберат.
Булимия. Толкова ли е страшно, колкото звучи?
Непознато е, некакнено и неискано, но позволено да се случи.
Какво представлява? Би ли ни разказала малко повече?
Гостенка. Допускаш и обгръща съзнанието ти и тялото ти. Физически повръщаш храна, психически повръщаш емоции.
Булимията е състояние на тялото и на духа. Всички тези тревожни моменти, емоции и чувства, които достигат предел в съзнанието ти и си длъжен да излееш, да освободиш, да повърнеш.
Кога започва всъщност тя?
Когато достигнеш точката на неодобрение във вътрешния си свят. Когато се погледнеш в огледалото и си кажеш „не те харесвам“, „не си достоен“, „не си нужен“, „накажи се“.
За какво мислиш, когато си подвалстен на булимията?
За храна. Само за храна. Как да ядеш, как да не ядеш, как да повърнеш, как да не повърнеш, как да намериш, как да се освободиш, да избягаш от всички близки само и само да можеш да се скриеш, да не си ти.
Колко години си живяла по този начин?
Достатъчно дълго, за да познавам това състояние във всичките му форми. 8 години.
А как се промени животът ти и как беше той преди това?
Не се променя само твоят живот, променя се и този на семейството ти и на приятелите ти - на абсолютно всички близки. Не живееш, за да се наслаждаваш, живееш просто, за да оцелееш.
До какво води булимията? Какви са последиците от нея?
До отчаяние, до отчаяние да живееш, да продължиш, да се справиш. Падаш в собствената си бездна на жизнено-важната храна и неправилното ти отношение към нея.
Ти как успя да се спасиш?
Като от всяка зависимост - трудно. Мисля, че всеки човек знае, че борбата със самия себе си е най-трудното нещо. Нека проявим разбиране и търпимост към хората, които се борят със зависимости.
Как излезе от този порочен кръг?
С разбиране и нежност към самата себе си. Това е дълъг процес без време, без срокове, без задължения. Много е важно човек да се чувства спокоен и да направи осъзнат избор да си помогне. Изградих система на хранене, като в началото се хранех с много малки количества в чести интервали от време. Много е важно да не си поставяш срокове, защото това не е най-положителният ход, който можеш вземеш на този етап.
Редом до мен също така беше семсйтвото ми, бяха близките ми, бяха приятелите ми и специалист. Разбира се, имах моменти, в които се появяваха така наречените „булимични кризи“, през които ядеш повече и повръщаш. Но бях галантна към себе си и без очаквания.
Искам да благодаря на всеки един, който беше до мен в този момент.
Какво би казала на хората, които минават през това в момента?
Че са силни, че това, че днес им се случва, не означава, че утре или през следващата година ще им се случи, че не са родени с това и че както са допуснали да бъде част от живота им, могат да допуснат и да си тръгне от него.
Бъдете мили със себе си, обичайте се, имайте търпение и постоянство и ще се случи.
Вярвайте ми, защото аз вярвам във вас и го казвам от позицията на справил се.
Благодаря!
Линк към видео интервюто: тук