2021-03-31 19:48:07
Здравето и добрият имунитет зависят и от емоционалното ни състояние
През 1974г. едно откриетие в лабораторията на факултета по медицина в Рочестърския университет обръща представите на биологията за човешкото тяло, а именно, че имунната система, също като мозъка, може да учи. Открити са хиляди начини, по които нервната и имунната система комуникират помежду си. Това са биологични пътеки, които не само не разделят ума, емоциите и тялото, а тъкмо напротив - превръщат ги в неделимо цяло. Доказват, че чувствата имат особена тежест върху медицината.
По този начин чувствата упражняват силно влияние върху нервната система, която регулира какво ли не - от количеството секретиран инсулин, до кръвното налягне.
При хора, изпитващи хронична тревожност, затъващи в дълги периоди на тъга и песимизъм, живеещи под непрекъснато напрежение и враждебност, обикновено има два пъти по-висок риск от заболяване и особено от астма, артрит, главоболия, язви и сърдечно-съдови заболявания. Проучванията показват, че отрицателните емоции са също толкова рисков фактор, колкото са например пушенето или високият холестерол.
Разбира се, в никакъв случай не можем да твърдим, че всички хора с подобни чувства ще се разболяват по-лесно. Но доказателствата за силата на емоциите и влиянието им върху болестите са безброй.
Доказано е също така, че гневът намалява способността на сърцето да изпомпва кръв между 5% и 7%, което го прави един от факторите, които биха довели до евентуални проблеми със сърдечно-съдовата система.
Депресията играе и важна роля в живота на пациенти, които са претърпяли интервенция и следва да се възстаноявяват. Пациентите с депресия остават в болницата средно с 8 дни по-дълго от други с подобни диагнози.
Всичко това обаче не означава, че хората трябва да се опитват да потискат гнева и останалите негативни емоции. Съществуват и доказателства, че опитите за потискане на подобни чувства в най-трудния момент само увеличават стреса, на който е подложено тялото.
Няма значение дали гневът се изразява или не. Достатъчно е само той да не се превърне в хронично състояние. Някоя и друга проява на враждебност не е опасна за здравето. Проблем се появява тогава, когато враждебността се превърне в трайна характеристика на личността. Враждебността е навик, от който можем да се отучим. Един от начините да постигнем това е, да се научим да гледаме нещата през очите на другата страна. С други думи - да използваме емпатията.
Хората, надарени със силна надежда са в състояние да се справят по-добре с трудни обстоятелства, включителни и при медицински проблеми.
Близките емоционални връзки също са силно оръжие за борба с болест или друг вид трудности.
И да - във време на пандемия - социалната изолация е необходимост, но от друга страна изследвания, провеждани вече двадесет години сред повече от 37 000 души сочат, че социалната изолация - чувството, че нямаш с кого да споделиш чувствата си или че просто нямаш близки хора, драстично намаляват имунитета и удвояват риска от заразяване с COVID. Интересен факт тук е, че мъжете преживяват изолацията по-тежко от жените.
Разликата между мъжете и жените в това отношение може би се дължи на факта, че връзките на жените обикновено са по-близки емоционално от тези на мъжете, т.е. една-две социални нишки могат да се окажат напълно достатъчни за жената, но да се равняват на почти пълна изолация при мъжа.
Разбира се, самотата и изолацията не са едно и също - много хора, които живеят сами или се виждат приятели само от време на време, са здрави и доволни от живота. Медицински риск представлява по-скоро субективното чувство, че си откъснат от хората и че няма към кого да се обърнеш. Това откритие е особено тревожно в светлината на нарастващата изолация в обществото, символизирана от самотните часове пред телевизора, защото, ако хората се съгласят да говорят за мислите, които ги преследват, това ще доведе до положителен ефект върху здравето им.
Източник: „Емоционалната интелигентност“ - Даниъл Голман