Самоосъзнат, погълнат или приемащ. Ти от кой тип си?

Самоосъзнат, погълнат или приемащ. Ти от кой тип си?

2021-04-05 20:35:43

Самоосъзнаването е неделима част от емоционалната интелигентност.

На пръв поглед може да ни се стори, че чувствата са очевидни. Един по-задълбочен размисъл  обаче ще ни напомни за моменти, в които не сме обръщали внимание за чувствата си или моменти, в които сме ги осъзнали твърде късно.

Самоосъзнатостта е това непрекъснато внимание на човека към вътрешното му състояние. В него умът наблюдава и изследва преживяването като такова, заедно със свързаните с него емоции.

Самоосъзнатостта е неутрален режим на действие на ума, който позволява да съхраним разсъдъка си дори в разгара на емоционална буря.

От една страна, самонаблюдението ни позволява относително равнодушно осъзнаване на страстите и тревогите ни. Но от друга - то се проявява като лека дистанцираност от преживяването, нещо като паралелна реалност, която регистрира какво се случва, без да се намесва в самото преживяване.

 

Това осъзнаване на емоциите е основното умение, върху което се изгражда и емоционалният самоконтрол. Така самоосъзнатостта означава разбиране както на настроението, така и на мислите ни по отношение на него.

При появата на една неприятна емоция се появява и желанието тя да бъде отстранена. Това осъзнаване обаче се отличава от усилията, които полагаме, за да не действаме под диктата на емоционалния импулс.

Ще вземем пример с едно дете, което е ударило от яд другарчето си, на което нареждаме да спре незабавно. Ние можем да прекъснем действията му, но гневът продължава да кипи и емоциите продължават да бушуват. Самоосъзнатостта има по-силен ефект върху тежките чувства на отблъскване: мисълта „в момента изпитвам гняв“ ни дава изключителна свобода - и то свобода не само да устоим на съответната емоция, но и да я отхвърлим напълно.

Хората могат да бъдат разделени на 3 типа, в зависимост от вниманието, което обръщат на чувствата си и от свързаните с него действия:

Самоосъзнат тип - осъзнават настроенията си преди още да са преминали и имат регулиран емоционален живот. Поради това, че разглеждат емоциите си, те са по-уверени в това къде точно са границите им, обикновено са в добро психическо здраве и са оптимистично настроени. Когато настроението им се развали, те не затъват в меланхолията и са способни бързо да се измъкнат от нея. Безкомпромисната осъзнатост им помага да управляват емоциите си.

Погълнатия тип - хора, които често се чувстват напълно погълнати от емоциите си и смятат, че не могат да направят нищо, за да се измъкнат от тях. Настроенията им са техни господари. Те са непостоянни и не обръщат кой знае какво внимание на чувствата си. Така не могат да се дистанцират от тях и затъват. В резултат на това, такива хора не се опитат да се отърват от лошото си настроение, тъй като са убедени, че нямат никакъв контрол върху емоционалния си живот. Често се чувстват смазани.

Приемащ тип - тези хора често са наясно какво точно чувстват, но въпреки това приемат настроенията си и не се опитват да ги променят. Така те се делят на два подтипа. Едните, които обикновено са в добро настроение, често без особена причина. И другите - които макар да осъзнават ясно чувствата си, са склонни предимно към мрачни периоди, които приемат напълно безропотно и отказват да ги променят. Това е характерен пример за депресирани хора, които са се примирили с отчаянието си.

Източник: Книга "Емоционалната интелигентност" - Даниъл Голман