2021-07-17 12:39:26
Граничното разстройство е често срещано личностно разстройство. Термина „гранично“ произлиза от миналото, когато се е смятали, че това е състояние на границата между психоза и невроза. Днес този термин се смята за заблуждаващ и често бива заменен с термина емоционално нестабилна личност.
Хората страдащи от това разстройство се отличават с променливи настроения, импулсивност и понякога безразсъдно поведение, проблеми с връзките и самонараняване.
Граничното разстройство се проявява най- вече в късното юношество и ранната младежка възраст. Рядко се диагностицира при деца, тъй като тяхната персоналност все още не е изградена.
Може би страдате от гранично личностно разстройство, ако от продължително време преживявате поне пет от следните поведенчески шаблони: (по МКБ)
• Изпитвате ужасяващ страх от изоставяне и предприемате екстремни мерки това да не се случи;
• Изпитвате много интензивни емоции, които продължават от няколко часа до няколко дни и се сменят бързо ( например сутринта се чувствате щастливи и самоуверени, а вечерта смазани и нещастни);
• Нямате ясна представа за това кой сте и това може да се променя в зависимост с това с кого сте в дадения момент, имате неясни и променливи цели, а понякога си мислите, че въобще не съществувате;
• Имате много интензивни, но нестабилни връзки, възможно е да идеализирате партньора си в даден момент и после внезапно да повярвате, че на него не му пука достатъчно или твърде глупав за вас например.
• Действате импулсивно и често се впускате в рисковани и опасни за вас поведения ( преяждане, безразборен секс, опасно шофиране, злоупотреба със субстанции);
• Суицидни (самоубийствени) мисли и/или самонараняване – като пробождане, горене и др.;
• Чувство на празнота отегчение и самота;
• Изпитвате неуместен, силен гняв и неспособност да го контролирате;
• Когато сте под стрес понякога може да се чувствате параноидни, да имате психотични изживявания, като да виждате и чувате неща които другите не могат;
• Липса на смисъл или тъга.
Диагностицирането на граничното разстройство е много трудно и изисква продължително наблюдение. Заради честата смяна на настроенията, импулсивното и рисково поведение, често може да се сбърка с биполярното разстройство. Основната разлика тук е, че настроенията се сменят много по- бързо, за разлика от биполярното където са с много по- дълъг период на продължителност.
Ако страдате от гранично разстройство не бива да се отчайвате, прогнозата е добра когато се потърси подходяща психотерапевтична помощ, базирана най- вече на диалог.
При този вид разстройство, медикаментозното лечение не е препоръчително, освен в случаите когато е необходимо да се подтиснат някои особено изразени и опасни симптоми.
Автор: Мария Атанасова