2021-09-04 21:10:20
Паническите атаки са ми познати до болка от първо лице. Вече част от миналото ми, бих искала да кажа някои неща на всички, които живеят в хватката им, както и на техните близки.
На теб, който получава панически атаки:
Не си виновен, не си повреден и не, не си слаб, лабилен, нито страдаш от липса на кураж и воля. Напротив – паник атаките се случват именно на силните и борбените, на хора, които често са минали толкова, колкото други не са и сънували, на хора, които дълго време са носели товар за петима, хора, които са били силни, издържащи и стегнати твърде дълго време. Хора, в процес на промяна и на кръстопът.
Не си безхарактерен. Грешката ти е в това, че продължаваш да опитваш да си силен. Да искаш да се справиш, да бориш и пребориш страха. Така постигаш обратния ефект - засилваш страха още повече. Позволи си да си слаб, търсещ помощ и осланящ се поне за кратко на нечие чуждо рамо (специалиста, психолога, и после пак на себе си). Приеми, че не си исполин и, че всеки от нас – човеците – има нужда от други такива понякога, за да оцелее. Довери се.
Страхът не ти е враг!
Той не е чудовище дошло да те срине. Страхът опитва да те предпази, има нещо да ти каже, носи важно послание. Той е защитна реакция на твоя организъм. Именно това негово послание ще се избистри в кабинета на психолога. Страхът и болката са вик на душата, че нещо става. Страхът ти праща знак за наложителна промяна!
Плуването в удоволствия не се явява катализатор за нашето лично усъвършенстване и позитивна промяна и развитие.
Да! Именно дискомфорта, болката и страданието ни повеждат по пътя към промяна на мисленето, към духовен растеж, към вглеждане навътре в душата и дълбочините си. Към потапяне в неизвестното – за твое добро. И мое.
Моля те, предай на близките си следното послание от мен:
Мили хора, няма абсолютно никакъв смисъл да казвате: „всичко е плод на твоята фантазия, в главата ти е, това е измислица, стегни се, ти си силен, не преигравай, що за лиготии“ и т. н. Човекът с паник атаки знае прекрасно, че страховете му са ирационални и че е „глупаво“, но това не променя нещата.
Всъщност, именно това го спира да сподели страховете си и отлага до последно търсенето на помощ и подкрепа. Насилва си да „не мисли за това“ и „да не му обръща внимание“. Колкото повече се бори да го изтръгне насила, обаче, толкова повече страхът драпа със зъби и нокти да излезе на светло, да му се даде нужното внимание, да бъде овластен. Вашият роднина, приятел, познат, колега има нужда от помощ, от внимание, любов, разбиране и подкрепа.
Не си сам! Ама никак не си сам. Пълно е с хора преживяващи и преживели капана на паническите атаки. Тези състояния често са трамплин към едно по-високо стъпало във възприятието на Себе си и на света. Паник атаките са безвъзвратно и категорични лечими. Те не са до живот. Ти не си твоите панически пристъпи. Те са някаква част от теб за един период от време, която ще доведе до градивна трансформация, ако й позволиш.
В кабинета на психолога, а после и сам вкъщи, ще се научиш да не се идентифицираш със своя страх, с емоциите и болките си, да не се закачаш на кукичките. Когато не влизаш в играта им, те губят енергията и силата си на влияние върху теб и неустно замлъкват в тихото.
Най-трудно ми е да убедя нов клиент с панически атаки ДА НЕ СЕ БОРИ с нея когато тя връхлети, а да се опита просто да я гледа отстрани. И го разбирам много добре. Та нали и аз помня как умирах всеки път и ми беше невъзможно да се овладея по време на първите пристъпи.
После се научих – седях и „гледах”: как сърцето ми ей сега ще изскочи, ръцете ми се потят, губя усет за краката си тотален. Не мога да контролирам крайниците си. Като отрязани са! Стиска ме онова ми ти чудовище за гушата, замайвам се, въздух не стига. Сърцето ми препуска бясно с удари в гърлото директно, безпомощна съм, искам да избягам, а не мога да помръдна. И хоп! Тогава точно, когато вече се предавам и чакам да дойде края, да срещна смъртта – ФИНАЛ. И нищо. Няма паника, няма телесни симптоми - страха си е отишъл. А аз съм жива, здрава, дишам дълбоко и съм най-благодарния човек на света, че останах ВЪВ усещането за крах. Че не понечих да го преборя, не понечих да избягам от страха. Просто се дръпнах и наблюдавах.
Опитай! Просто наблюдавай, без да се идентифицираш с усещанията. Позволи на цялата вълна от страх и съпътстващите я неразположения на психосоматично ниво да ПРЕМИНАТ ПРЕЗ ТЕБ и твоето тяло. Остани приятно изненадан след минута, две, десет, че си още жив, а страха го няма. Да, теб вече те е страх, че пак ще дойде след време, Страх те е от страха. Но и това е поправимо! Нали видя – когато не се съпротивляваш, не се опитваш да избягаш от него, той губи силата си и изчезва…просто „гледай”.
Страхът губи от енергията си с приемане. Приеми го и го освободи. Докато не го приемеш и не го „видиш“, той ще продължава да напомня за себе си, опитвайки се да крещи още по-силно, за да чуеш ти две думи – „направи промяна!“
Да потърсиш помощ не е слабост, напротив – проява на сила е! Понякога просто трябва да се довериш на специалист, който може да ти помогне.
В кабинета се учим какво е да се страхуваш от самия страх. Изследваме корените на страховете, които биват различни и смесени: страх от загуба на контрол, страх от чужда оценка, от критика, от отхвърляне, страх да не се изложиш, страх от телесните симптоми, страх за живота ти, страх от смъртта. Страх от полудяване. страх да не би другите да разберат кой си всъщност. Чуй ме внимателно – всеки човек носи в себе си семенцата на всички тези страхове!
Поетапно минаваме през фазите на разбиране, приемане, прошка и любов. Любов към страданието си. Ще заобичаш паниките си, заедно с целия теб!
За онези от вас, които обичат да се провокират до край ще предизвикваме страха умишлено. Да! Ще викаме когато решим паническата атака, за да я обезсилим съвсем. Това понякога се прави и навън, на онова място, от което най-много те е страх.
В заключение ще кажа само, че всеки симптом има превантивно послание до теб и твоето единствено тяло в този ти живот. Колкото по-бързо поискаш да го чуеш, толкова по-щастлив човек ще си след време!
С уважение към теб и болката ти, която не си ти,
Полина Василева