2021-10-14 11:33:32
Здравейте! Бих искала да ви споделя моята история, защото вярвам, че е хубаво да знаеш, че не си сам!
Тя е свързана с паническото разстройство.
Всичко започна преди точно четири години, точно тогава, когато имах всичко, което искам (или поне така си мислех). Заминах да живея в друга държава заради тогавашния си приятел. Пътувахме много (това с пътуването ми беше мечта). Първата ми паник атака беше в много голям магазин, чувството беше, че буквално умирам. Тогава и идея си нямах какво означава паник атака.
Оттогава животът ми се преобърна с главата надолу, аз станах друг човек и то не в добрия смисъл.
Всяка сутрин се събуждах със сърцебиене и не знаех какво става с мен. Прибрах се в България, минах през всички лекари, докато накрая стигнах до психиатър. Няма да забравя думите, които ми каза, а именно: имаш паник атака и няма да се оправиш без хапчета. Изпаднах в ужас, защото един от най-големите ми страхове са хапчетата. Реших да не ги пия, защото вярвах, че мога да се справя сама и така се борех около 3 години. Минах през Ада. Дойде един момент, в който не можех да излизам от вкъщи, не можех да ям. Живота ми беше спрял. Оправях се за определен период и след това се връщаха с всичка сила. Спрях да правя всичко, което обичах, избягвах всякакви ситуации, които преди това са ми предизвиквали паник атаки. Спрях да излизам, спрях да се виждам с хора. Буквално мислех, че ще умра и живота ми е приключил. От всичко ме беше страх, постоянно имах чувството, че нещо ще ми се случи. Това, което усещах, даже не знам как да го опиша.
Минах през абсолютно всички състояния на паник атаки. Имало е моменти, в които ме е държало седмици, без да спре. Не бях аз. Не исках никой да разбира за това, гледах хората около мен и исках да съм като тях- нормална. Започнах да ходя на групови терапии. Там разбрах, че не съм само аз, а има много като мен. Беше някакво успокоение за мен, че не съм сама и най-накрая някой ме разбира. Това доста ми помогна и да кажем, че си подобрих състоянието донякъде.
Но не след дълго се случиха доста неща в живота ми, а аз явно не съм емоционално податлива и се оказва, че всичко ми влияе, всичко преживявам и въобще не съм стабилна. Наложи се да започна с антидепресанти, защото положението вече беше извън всякакъв контрол. След като започнах да ги пия, да кажем, че дойдох на себе си. Започнах да осъзнавам до къде съм стигнала. И колко дълго съм пренебрегвала себе си, спряла съм да се обичам и да се грижа за мен самата.
Започнах да посещавам психолог всяка седмица. Започнах да се опитвам да се приема такава, каквато съм. Изнесох се да живея сама, да се справям сама изцяло без човек до себе си и с малкото приятели, които ми бяха останали. Разбира се, че никой не ме разбираше. Малко по малко започнах да разчитам само на себе си, да правя това, което искам. Вече една година го правя. Водя сама себе си на срещи (колкото и безумно да ви звучи това). Ходя сама на кино, на пазар. Започнах да си повтарям, че заслужавам да съм щастлива и да се чувствам добре. Позволявах си го.
В момента нищо в живота ми не е наред. Нито работата, нито в любовта. Но разбрах, че това е моментът за мен. Да започна да се опознавам, защото толкова много съм се изгубила, че сега ми е адски трудно да се намеря.
Борбата със себе си е най-трудна и дълга. Изисква много търпение и вяра ,вяра в теб самия, вяра, че заслужаваш нещо по-добро. Трябва да промениш себе си, начина си на мислене и реагиране на нещата от живота. Пътя е дълъг, ще падаш, ще ставаш. Важното е да знаеш, че щом това ти се случва, трябва да промениш нещо в себе си и да се приемеш . Аз все още се уча да го правя. На моменти губя надежда, че някога ще имам нормален живот без страх и тревожност. Но вярвам, че най-хубавото те първа предстои. Винаги има начин. Споделяйте, това помага и на други като вас!
Текст: Анонимен
Ние благодарим за споделянето!
„Споделените истории“ е инициатива, с която искаме да обърнем внимание на психичното здраве – да подкрепим и мотивираме всеки на теми, които всъщност засягат всички. Някои от вас ще се припознаят в тези истории, на тях заедно ще вдъхнем кураж, а други ще преосмислят своите възприятия. Изпратете ни вашата история и ние ще я споделим.
Прочетете още истории от поредицата с подзаглавие "Споделено от:" в нашия блог.