2021-11-03 17:08:35
Споделям личната си история, най-голямата трудност, която съм преодолял и уроците, които съм получил от нея. История, от която дълго съм бягал и травма, която ми е отнела много възможности в живота. Правя го и защото не искам миналото ми да ме преследва, искам да се освободя от него и най-добрият начин, който аз знам за това е да споделяш. Това е бариера, която искам да счупя за себе си и за нас като общество, защото тази тема не се обсъжда, а със сигурност има жертви на такова насилие у нас. Искам това, което ще споделя да повлияе на някой друг и да му даде сили и перспектива, че каквото и да се случва в живота му е преодолимо. Защото да имаш осъзнатост, ценности и отговорност към себе си е в основата на това да се справиш и да можеш да разкриеш потенциала си.
Травмата, която аз съм преживял е от сексуален характер, свързана с чичо ми, който блудства с мен когато бях малък, на около 4-5 години.
Това, което си спомням в онзи ден е, че чух как той ме вика. Чичо ми имаше сериозни проблеми с алкохола и когато отидох при него също беше пиян. Дори и като дете можеш да усетиш кога нещо не е наред, да усещаш, че има проблем. Заведе ме в неговата къща, която е до нашата. Още помня неприятните миризми, мръсотията, чувството на гнус, обстановката – леглото му, печката, телевизора. Исках да избягам, умолявах го да спре. Умолявах го това да приключи, защото усещах как е супер нередно и ме беше много страх. Не знаех какво се случва, защо се случва, защо го прави? Каза ми, че ако проговоря ще ме убие. Думи и картина, които след това много рязко изскочиха в сесиите, които правех когато започнах да работя над ситуацията. Има моменти, които ми се губят, защото всичко беше прекалено травмиращо. Има неща, за които не искам да говоря, но знам, че е нужно да изразя целият този страх, неяснота и уплаха от това, че той ще ме нарани. Спаси ме това, че беше прекалено пиян и в един момент събрах сили да се отскубна и да избягам от там.
Не отидох при баба ми или дядо ми, отидох някъде където можех да съм сам. След известно време се върнах и не споделих на родителите ми какво се случило когато се прибраха. Казах, че просто ме е изплашил. Те не си помислиха, че може да е нещо толкова сериозно, защото когато живееш с някого и той е част от семейството, не можеш да допуснеш, че е способен на такова нещо.
Няколко години след това чичо ми почина от алкохолна зависимост – нещото, с което той лекуваше своите травми.
Избрах да говоря по тази тема и да се предизвиквам. Защото във всеки един момент от живота ние имаме избор. Можех да се превърна в насилник като него, да поема тази негативна щафета или да избера да говоря по тази тема, за да помогна на хора, които много често се обръщат към наркотици, алкохол или други вредни начини, с които търсят справяне с травма.
Това нещо разруши детството ми. Последствията, те са във всички сфери на живота. При мен се появиха доста проблеми, най-вече здравословни. Първото започна още в детска градина - нощно напикаване. Намразих ходенето на детска градина, защото ме беше страх, че другите деца ще ми се присмиват, не исках да ми се подиграват и това бяха и първите стъпки към отчуждаване и избягване на другите, именно за да не изпадам в ситуации на срам. По-късно имах алергии, астма, храносмилателни проблеми, проблеми с жлъчката. Развих зависимост към храната – моето бягство от страховете, които имах, от това че светът навън е страшен и ще ме нарани. Исках хората да не ме забелязват и да надебелея, да се загрозя, за да бъда хем незабележим, хем по-голям и силен, така че никой да не посмее да ме закача. Всичко това доведе до ниска самооценка, като избягвах социалните контакти и се пазех от близост. Изключително трудно ми бе да допусна някого до себе си, да повярвам, че този някой няма да ме нарани. И това не е на съзнателно ниво, на съзнателно ниво знаеш, че човека отсреща е добър. Появяваха се и моментите, в които имах самоубийствени мисли и много дълги периоди, в които не изпитвах нищо, просто апатия към всичко.
Днес имам увереността за себе си, че съм преодолял тази ситуация, но е белег, който винаги ще е у мен.
Когато насилника прехвърля вината върху теб, във времето започваш да изпитваш силна неприязън от това, което си, дълбоко усещане за несигурност и срам от собственото ти тяло.
Много хора ми помогнаха да премина по пътя. Основно и благодарение на моят психотерапевт Елена Николова - човекът, който е бил до мен, стигнах до тук. Не я познавах, изслушах подкаст на нейно гостуване и веднага интуитивно разбрах, че този човек ще ми помогне. Свързах се с нея, отидох и буквално на първата сесия след като тя ме попита за какво искам да говорим, аз изстрелях всичко. Тя е човекът, който има огромно влияние върху живота ми и съм много благодарен, че ми помогна да премина през този процес. Както казва Джордан Питърсън, стигнах до там да се изправя срещу демоните.
И всеки трябва да се изправи.
Това, което за дълго време чичо ми ми отне е способността да споделям и говоря. Сега дори това, че съм способен да говоря, да ходя на пеене е нещо и то е значимо.
Първо ти трябва да си готов да водиш тази битка, в която твоя битка другите да могат да ти помогнат. Друг механизъм, за който Елена ми каза, бе да напиша писмо до него, да излея целия си гняв и всичко в него, след което да го изгоря. Мястото на такива емоции е да останат в миналото.
Разговорите със семейството ми, приятелския ми кръг, цялата подкрепа, която получих също страшно много ми помогнаха.
Едно от последните неща, които ми помогна е това, че много се интересувах от тази тема, за да мога да извлека за себе си информация, с която да си помагам. Това ми позволи да изпитам и чувството, че и някой друг е преминал през подобна ситуация.
От книгите, които прочетох разбрах, че това да се определяш като жертва не води до нищо хубаво. Моментите, в които съм се съжалявал и съм мислил, че света иска да ме наранява, са моментите, в които съм пропускал най-много възможности. Да, в ситуацията с чичо ми съм бил жертва, но само там, не и извън нея.
Като общество е нужно да започнем да говорим по тези теми, важно е да имаме смелостта да говорим за личните ни трудности, които ограничават нашите възможности. От тук нататък, аз избирам това преживяване да не ми влияе. Не искам да се крия, да се срамувам. Искам да мога като човек и личност да изляза, да мога да говоря и да бъда полезен на обществото. Животът ме срещна и с други хора с подобни преживявания и такава травма. Чрез моята история аз разказвам част и от тяхната!
Чупете бариери!
Георги Йорданов
Вижте видoето и целия разказ на: https://bit.ly/2ZJW5Qu
--------------------------------------------------------------------------------------
„Споделените истории“ е инициатива, с която искаме да обърнем внимание на психичното здраве – да подкрепим и мотивираме всеки на теми, които всъщност засягат всички. Някои от вас ще се припознаят в тези истории, на тях заедно ще вдъхнем кураж, а други ще преосмислят своите възприятия. Изпратете ни вашата история и ние ще я споделим.
Прочетете още истории от поредицата с подзаглавие "Споделено от:" в нашия блог.