2021-11-12 18:54:50
“Имаш 5 минути да оправиш това легло, или ще останеш без таблет 1 месец!” - Познато ли ви е? Обикновено ако преброим колко пъти дневно един родител прави забележка на подрастващ юноша, броят им най-вероятно ще е близък до броя цигари изпушени за ден от страстен пушач, че и повече.
В този си ред на мисли, често забравяме, че и те имат своите тревоги, че преминават ежедневно под силния обстрел на адаптация и промени от страна на изикващия от тях свят.
Да си юноша въобще не е лесно. Да вземем за пример голяма част от семействата, които имат заявка за семейна терапия в следствие на проблеми включващи бягства от училище на деттето им, нежелание за учене, закъсняване вечер и прекарване на много време в компания от връстници, в следствие на което родителите имат силното усещане, че губят контрол и са безсилни срещу бунтуването на един “инатлив тийнейджър”. Когато попитаме родителите “как си представяхте, че ще се държи синът/дъщеря ви по време на пубертета си?”, отговорите обикновено са свързани с подчинение, контрол, отговорности и са далечни от идеята, че юношеството е тежка задача, имаща за цел да се изгради собствената идентичност, постигането на автономност и зрялост. По време на този процес юношата, родителите му и цялата семейна система преживяват много промени, кризи, бунтове и преминават от един жизнен цикъл в друг.
Един от най-великите изследователи и застъпници на юношеството е Е. Ериксън. Той определя юношеската криза като неизбежен етап, който превръща детето в зрял, възрастен човек. Свързан е с поведенчески отклонения, емоционален стрес и обърканост.
Запитайте се какви сте били вие на възрастта на децата си? Не забравяйте, че и вие сте били на 15.
Какво бихте казали на майка си в същата ситуация и как би реагирала тя, какво е направила и как ви е карало да се чувствате? Да, чувствата! Именно в тях се крие отговорът на много семейни конфликти, които несъзнавано подминаваме.
Децата са огледало на нас - възрастните и това само по себе си е цикъл. Ние самите като родители сме отражение на моделите, които сме наблюдавали. На успешните или не толкова опити за автономност, развитие, отделяне, израстване. С други думи казано, родители, които не са успяли да се автономизират от своите родители, да получат подкрепа, пространство и разбиране, намират за много трудно и изтощително общуването с своите подрастващи деца. Не успяват да партнират на децата си пълноценно да преживеят “кризата на идентичността”.
Така, че е добре да помним и да дадем пространство на своите деца - да бъдеш дете никак не е лесно. Да си засипан с изиксвания, правила, очаквания и всички погледи да са вперени в теб, когато ти се иска да се “шляеш” с приятели, да намериш себе си и важните за теб неща е изтощителен процес, съчетан с “бушуващи хормони”.
Промените в социалния живот (в частност в нашата страна), изискват всички много бързо да се преориентираме към приемане на нови ценности и на респект към индивидуалността и различието.
Ако трябва да бъдем искрени почти всеки втори родител е твърдо убеден, че това да се “размотаваш”, “влачиш” с връстниците си е излишно и е признак на губене на време. Да обаче, именно този вид общуване е от изключително значение за подрастващите, тъй като тези взаимоотношения са източник на удоволствие за тях.
Редица изследвания свързват спецификата на юношеството не само и не толкова с универсалните биологични промени, колкото с контекста, в който юношата се развива. В отношенията и връзките в семейната система, с връстници и авторитети.
Често се случва родители и деца да говорят за едно и също нещо, но с различни думи. Т.н счупена комуникация. Вземете например стремежа на родителите да научат децата си на ред и чистота. За тях това да накараш детето да подреди стаята си е символ на успехи в обществото, правилно поведение и лични успехи и дисциплина, докато за младия юноша това е опит от страна на родителите му да го контролират.
Семейството и членовете в него са живи системи, те могат да се самурегулират. Отношенията между членовете на едно семейство са кръгови. Всеки участник смята, че неговото поведение е причинно -следствено от това на другия и обратно. Комуникацията е ключов момент в тази кръговост.
Обикновено самостоятелността се разбира от повечето родители, като самостоятелен избор на юношата да следва съветите на родителите. Сами виждате колко “логично” звучи това.
Ако перафразираме идеите на Грегъри Бейтсън за ученето от I,II и III-ти тип. (Където първи е обикновеното наизустяване, а втори е учене чрез промяна на контекста), можем да кажем същото и за отношенията родител - юноша. Ако оставим детето ни да се учи от опита, от нашите знания, но подложени на изпитание в друг контекст, ще научат много повече за живота и себе си, отколкото ако наизустят нашето вярване за това.
И не на последно място е добре да отбележим и това, че основна роля в стабилните семейни отношения играе подкрепата. Тя ни напомня, че всеки от нас е уязвим в различни аспекти от живота си има нужда да бъда разбран.
Юношеството е сложен период. Изисква се време и пространство, за да може човек да намери своята идентичност. За да се учи от грешките си, трябва да може да прави такива.
Текст: Фотка Георгиева