Гласът на Вътрешния съдник

Гласът на Вътрешния съдник

2022-01-13 13:16:31

Случва ли ви се е да уловите себе си в мисли от рода на „Ако беше/не беше направил това, другото щеше/ нямаше да се случи!“, „Виж, сега заради теб ситуацията е такава!“, „Трябва да бъдеш по-добър, трябва да се стараеш повече!“? Това е малка част от репертоара на Вътрешния съдник.

Как се проявява Вътрешният съдник?

Има няколко характеристики на Вътрешния съдник, по които можем да разберем, че той е активен вътре в нас. Те не винаги се появяват едновременно.

Можете ли да разпознаете своя Вътрешен критик тук?

- Гласът на Вътрешния ни съдник е доста жесток в критиката си. Често може да чуем неща, които ние самите не бихме казали на никой друг човек.

- Вътрешният съдник непрекъснато повтаря едни и същи мисли и така затъваме в мисловно предъвкване.

- Чуваме мисъл, за която знаем, че е нерационална и дори невярна, но въпреки това тя не ни напуска.

- Чувстваме, че тези мисли не са в наш контрол. Като че ли не сме я създали ние, а тя нахлува отвън навътре в нас.

- Изпитваме нужда да се обясняваме или се оправдаваме на другите предварително, без все още да сме получили каквато и да било критика от тяхна страна с презумпцията, че когато признаем вината си предварително, това ще смекчи критичната реакцията на другия, от когото очакваме да бъдем осъдени. Понякога такова поведение е доста изненадващо за другия, който изобщо дори не е имал намерението да ни критикува, а ние просто сме пренесли образа на Вътрешния си съдник върху него.

- Често преживяваме чувства като срам, вина, тъга, безнадежност, разочарование от себе си, тревожност, усещане за ниска себестойност и самооценка.

Как „изглежда“ Вътрешният съдник?

Така наречените „интроекти“ изграждат скелета на Вътрешния съдник. Интроектите са вярвания и нагласи, отношения, черти или начин на живот, които сме възприели от влиятелни за нас личности. Всичко това съставлява правилник от различни „трябва“. Специфичното тук е, че ние сме възприели всички тези „трябва“ без да ги подложим на съмнение, осмисляне или анализ от своя страна и така те са станали неделима част от нашия вътрешен свят. Такива послания са навсякъде около нас- в нашето възпитание, образование, религия и цялостна култура, те са във въздуха, който дишаме и земята, по която вървим. Даден интроект може да поддържа цяла система от вярвания, както и цяла система от вярвания може да бъде построена, за да поддържа дадено интроектирано вярване. Чрез интроекцията чужд психичен материал се абсорбира от нас без ние да го асимилираме. Това може да бъде стравнено с наизустяване на текст, без неговото съдържание да бъде осмислено и разбрано.

Много трудности, с които се сблъскваме, се коренят във вярванията ни за това как трябва да бъдем в света и които ние никога не сме поставяли под въпрос. Така продължаваме да живеем живота си по предписания ни начин, който вече е станал самопредписан. Вътрешният ни съдник е вътрешният психичен образ, отговорен за поддържането на тези убеждения живи в нас и затвърждаването им. Това може да направи характера ни изключително ригиден.

Без да се счита нито като отрицателен, нито като положителен, процесът на поглъщане на вярванията, възприети от авторитетите ни, е част от процеса на социализация. Интроектите ни позволяват да възприемем важни обществени правила и да функционираме в рамките на различни обществени системи. В ранното ни развитие те са били основа, даваща ни сигурност, гарантираща нашата безопасност, условие за растеж, както и най-добрият начин за творческо приспособяване към околната среда по това време. Това са всички норми и закони в обществото, с които е нужно да се съобразяваме и да спазваме, ако искаме да продължим да живеем хармонично в него. Затова много от тях са полезни и дори необходими.

Как да се справим с Вътрешния си съдник?

Осъзнаването на съществуването на Вътрешния ни съдник автоматично провокира в нас импулс да се конфронтираме с него, както и с тези интернализирани правила. Това обаче може да е придружено и с усещане за дискомфорт за това, че сме тръгнали срещу нещо, с което сме се конформирали досега и което е било част от нас през целия ни живот. Желанието просто да се отървем от него има вероятност да ни върне обратно в оковите му.

Как Вътрешният съдник може да бъде превърнат във Вътрешен грижовник?

Чрез работа със себе си можем да превърнем този Вътрешен съдник в любящ Вътрешен грижовник за нашето благополучие и просперитет.

Критичните атаки всъщност са знак и сигнал, които ни отвеждат именно към най-дълбоките ни ценности и вътрешни правила. Това ни дава възможността да поемем отговорност за тях и да изберем кои от тях са автентични и наистина наши, и кои не. Това е етапът на вътрешно „сдъвкване“ и храносмилане на приетите отвън норми и правила.

Намерението да си позволим търпеливо да изчакаме тази трансформация е ключово. Намеренито да си дадем вътрешна свобода да преживеем целия процес на промяна е само по себе си движение към освобождаване от оковите на Вътрешния съдник. Защото всъщност Вътрешният ни съдник е само „преносителят“ на чуждите вярвания. Творческото им пресяване и пресъздаване на свои собствени такива е началото на създаването на Вътрешния грижовник.

Текст: Д-р Ваня Йорданова